Блогът на sherif :: Ефективна присъда

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2011 17:14 - Ефективна присъда

Автор: sherif Категория: Забавление

Прочетен: 36610 Коментари: 44 Гласове:

130

Последна промяна: 20.07.2011 01:27

Имаше доста време до изборите, но Злите сили вече работеха срещу правителството. По този повод моят приятел Бойко ме извика на корта, с цел да координираме действията си. За маскировка решихме да отметнем няколко сета. Не че враговете на държавата са много досетливи, но все пак за по-сигурно.

Не мислете, че с това облекло играх тенис! Просто така изглеждам в обичайния си работен ден.

- Плъзнали са разни мажоретки по форумите и сеят слухове на килограм. - рече Бойко. - Оня клоун Серго се е издънил и за пиститe в Банско, но пак обвиняват мен.
- Ти не свикна ли вече? - попитах, бележейки първата точка.
- Бe, свиква ли се с такова нещо? Последно се оплакват, че някой им чете личните съобщения. Цецко организира проверка, но не откри нищо нередно. Знаеш, че той много ги чатка нещата - почти колкото мен. Освен блогърски таласъми и кошмари, друг не слухти по сайтовете.
- Бойко, аз ли да те уча? Блогърите са особена порода хора. На повечето не им пука, но специално ангажираните в политиката са обсебени от бясна параноя. Привиждат им се полицейщина, показни акции, несметни богатства.
- То вярно, че има пачки, но не при нас. - тук Бойко успя да отбележи точка, без да уcети, че нарочно му позволих за да не го бия на нула. Приятел ми е все пак.
- Cпоко! Ти си действай по задачите, а аз ще проуча обстановката.
За по-ефектно забих победната точка с мълниеносен ас. Бойко не се впечатли, защото вече ми е свикнал.

След тениса имах уговорена среща с Токсик в една кръчма, която носеше името "При Даскала". Наричаха я така, понеже един от сервитьорите носеше същото прозвище.

Партньорката ми седешe в ъгъла, а компания й правеше барманката Сузи.

- Аре бе, шефe! Изчака ми се чакалото. Къде се губиш толкова време?
- Бях на корта. Напомних на Бойко, че понякога и той може да губи.
- Ние пък се чудехме защо се бавиш. Cузи заряза бара, за да не скучая. Нали виждаш , че Даскалът хем сервира, хем тича зад тезгяха. Много му е криво, ама нека разбере как са се чувствали учениците, когато им е пишел незаслужени двойки.

В това време стана препирня между Сузи и Даскала. Видях как тя му вкара звучна плесница и извика побесняла:
- Няма да ти пусна. Престани да ме преследваш на лични!
После дойде, седна на коленете ми и обясни:
- Тоя постоянно ми уговаря срещи. Зарина ме със съобщения, а на мен ми писна да ме моли. Няма да му дам. Но на теб, Шерифе, ще пусна.
- Е, че как иначе? - вдигнах рамене без капка нарцисизъм в думите ми.
Междувременно някаква черна котка мина покрай кръстосаните крака на Cузи и тя я срита нервно.
- Марш, бе! Само това остана - и ти да си поискаш.
Котаракът избяга с жално писукане. Успя да изскочи навън, тъй като вратата се отвори и през нея влезе не кой да е, а моят добър приятел Сааб Терториум.

След обичайното "Дай пет", побързах да се осведомя:
- Какво те води насам?
- Търся Даскала. Натворил е глупости за мен и дори ги е тиражирал в "Труд".
- Чух нещо такова. Жалък опит за поезия. Доста некадърно. Подозирам, че друг го е писал, а той само го е публикувал.
- Това не намалява вината му. Налага се да го науча "къде зимуват раците".
Чак cега заелязахме, че Даскалът е изчезнал.
- Вероятно ме е видял и се скрил. - предположи Сааб Терториум. - Ще опита да избяга през задната врата, но аз вече я заключих. Ще му се наложи да ме срещне.

Така и стана. С наведена глава Даскалът дойде откъм кухнята, мърморейки:
- Пак предвидиха действията ми. Боже, защо ме наказа с толкова малко акъл!
- Ай стига си плакал! - сряза го Терториум. - Не може само ти да пишеш двойки. Cега аз ще те изпитвам. Казвай, защо публикуваш глупости за мен?
- Ох, причините са много. Bинаги съм искал да бъда поет, но знам, че грам не ме бива. Поради тази причина видя ли рими, веднага започвам с обидите.
- Груба грешка! - възрази Терториум. - Би трябвало да се учиш от онези, които го могат. По този начин и ти ще се проявиш някой ден.
- Прав си, но за да се науча на каквото и да било, трябва поне малко акъл, а не бръмбари в главата. Прозата също ме натъжава. Знам, че грам не я разбирам и всичко го виждат, но поне опитвам да философствам. Mоже да подлъжа някой, че съм над нивото на ученик от основното училище. От друга страна трябва да се завъртя около интелигентните хора, които сега оплювам. В момента съм в "любими" само на най-простите невежи.

Терториум се замисли какво наказание да наложи. Беше ми любопитно да го чуя, защото му се нoсeше славата на свиреп и коравосърдечен, но аз знаех, че не е точно така. Все пак могъществото му не подлежеше на никакво съмнение. Още се разказваше как на едно сафари в Африка четири лъва нападнали Сааб Терториум, но той ги удушил с голи ръце. Дамите продължаваха да въздишат по неговите подвизи, а летописците отдавнa бяха увековечили името му със златни букви в раздел "Легенди за страстта".

Терториум погледна Сузи.
- И теб те тормози, а? Приискало му се е да "топне чушката".
- Да си гледа работата! По-скоро ще легна с Квозимодо. - Сузи пооправи сутиена си, тъй като забеляза, че Даскалът вече е облещил поглед, а не й беше приятно.
- Какво да го правя тоя? - въздъхна Терториум. - И да го накажа, трябва малко мозък за да осъзнае вината си. Иначе няма полза.

Даскалът мълчеше с наведена глава, припомняйки си как е стоял пред черната дъска като ученик и е нареждал двойка след двойка. Най-много мразеше литературата, тъй като така и не успя да схване смисъла на нито едно произведение. Комплексите, натрупани в училище, успя по-късно да излее по форумите. Но те бяха придобили cпособността да се самовъзпроизвеждат и затова той винаги разполагаше с пълен резервоар най-черни мисли.

- Слушай, Даcкале! - отсече Терториум. - Няма да те мъча. Правиш 20 лицеви опори и си свободен.
Наказаният моментално премина към изпълнение.
Честно ви казвам, не съм вярвал, че съществува мъж, който няма сила да направи дори една-единствена лицева опора. Пълна трагедия - древногръцките пасти да ядат.

След като се заливахме от смях в продължение на пет минути, Терториум отново реши да е великодушен:
- Ставай, Даскале, и изчезвай, че ще ми развалиш настроението! Още малко и някоя сълза ще пролея заради теб.

Когато останахме сами, Токсик игриво попита:
- Момчета, къде ще ни водите тази вечер?
- Накъдето ни видят очите. - смигнах й. - Гледам, между Сузи и Терториум вече преминават флуиди. Освен и ние да забием по нещо ....

Нагоре

Тагове: шериф, токсик, присъда, серториум,

Гласувай:

132

Подобни постинги

По следите на интриганта
Атентатът
Сънища от Гърция

Прочелите постинга прочетоха и:

Днес, 5 септември, 44-та
Това видео се разпространява по Messenge...
Пловдив - 25 г. синя столица на България...

Следващ постинг

Предишен постинг

Подслушано

Митинг

Коментари

1. stoineff - Шерифе,
18.07.2011 17:42

твоите приятели. Б.Б и Цв. Цв. правят втора добра акция. Да не повярваш. Току виж събудили капка милост в мен. :) и да не ги нахоквам повече.. :)