Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2011 13:46 - Битката за свещения постинг
Автор: sherif Категория: Забавление   
Прочетен: 29518 Коментари: 56 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




      image

От всичко най-мразя да ме прекъсват по време на парти в джакузи. Ей, избеснявам направо! Тъкмо започнеш да се радваш на грациите около теб и някой вземе, че наруши баланса.
Цял ден се забавлявах с трите нимфи /идва от нимфомания - да не ги объркате с морските красавици/, но някои хора имаха други планове. Склонен съм да допусна, че е от завист към моята оборотност сред жените.
Спейсфонът изгърмя. Буквално! Вместо звук съм му сложил пукотевица от стреляща тежка картечница.
Щом чуха какафонията, трите нимфи пощуряха от страх и едновременно се сгушиха в мен, за да ги спасявам. Милите! Мислеха, че някой ни напада. Номерът винаги минава.
Нарочно се забавих с отговора, за да се насладя по-дълго на тяхното притеснение и най-вече на физическите последствия от него.
С досада натиснах бутона.
- Най-великият слуша!
- Еее, няма нужда да ми го напомняш. Знам го много добре. - шефът като че ли се понацупи. - Да не те събудих?
- По-лошо, ама на теб ти е навик.
- Аха, пак си забърсал някоя фуста.
- Три. При това те ме забърсаха.
- Оборотен, както винаги. А мен ще поканиш ли?
- Да, бе. Луд ли си?
- Моля те! Ще ти вдигна заплатата.
- Хахахах! Кого съблазняваш с пачка? Целият контингент на Околовръстното ми плаща, за да не ги закачам. Хайде, снасяй причината, заради която ме събуди!
- Преди малко ми съобщиха, че всички тролове са се прицелили в Свещения Постинг. Решили са да го отмъкнат от Светата Модерация.
- За какво им е като не знаят предназначението му?
- Казва ли ти някой? Твоята задача е да им попречиш. Ще се справиш ли?
- Майтапиш ли се? Считай, че вече са на кучето в .... хм!
Светата Модерация зорко пазеше Свещения Постинг, еталон за cъвършена публикация. Всички се равняваха по него, но никой не можеше да достигне достойнствата му. В своята безпомощност троловете бяха решили да го откраднат и чрез него да тушират конкуренцията.
Интелектуалната среда бе в cериозна опасност. Никой не можеше да се бори с магьосничеството. Дори аз, колкото и невероятно да звучи. Следователно Свещеният постинг в никакъв лучай не трябваше да попада в тролски ръце.
Пристигането на Злите сили вече можеше да се усети. Новините заваляха като екваториален дъжд.
Пръв се прояви Бериа. По най-подлярския начин издебнал в гръб една известна жена и я наплюл. После в собствения й дом пращал твърде лични бележки, съдържащи обиди и заплахи.
Нетко Звездата метнал пиратка в едно заведение, изкарвайки акъла на посетителите. Докато го гонели полицаите, той, странно защо, крещял:
- Никой не може да ме бие на шах. Аз съм по-добър от Веско Топалов.
Най-големите тълкуватели на нашето време не могли да разгадаят тези думи. Мистерията останала за бъдните поколения.
Клика побеснял, защото никой не харесал неговата торта. За отмъщение той я хвърлил от покрива на небостъргач и тя се разпльокала между масите и посетителите на кафето в подножието.
Най-сатанинското деяние извършила Поетесата. Влязла в едно препълнено кино, спряла касовия филм и принудила посетителите да слушат поезията й в продължение на цял час. Някои успели да стигнат до кислородните маски, които междувременно ги чакали навън. Но голяма част от заложниците завинаги останали в салона с изцъклен поглед и гримаса на неописуем ужас. Векове по-късно някои изследователи ще се чудят на какво ли чудовищно престъпление са станали свидетели горките многострадалци.
Троловете имаха любима кръчма - "При неграмотния учител". На тoва място винаги бъбреха като за последно. Споделяха тревоги и неволи - кого са обидили, на кой фараон или шериф са опитали бухалката и въобще от кой им е патила главата. Тук ставаха много смели и дръзки.
Още докато слизах от Мерджана, чух кавгата. Крясъци и псувни на килограм, строшени столове и звук от счупени бутилки.
Видях самотен човек до едно дърво. Hещо си коментираше, но темата изобщо не ме заинтригува. Попитах го:
- Каква е тази врява?
- Троловете не могат да се разберат кой най-често хапва "Пердах по египетски". Всеки вика "аз", ама другите не са съгласни.
- Да, бе! - първоначално не повярвах. - Хвалят се, че са яли бой?
- Абсолютно вярно. Тролски щуротии.
Тъкмо мислех да вляза и вратата се отвори. През нея се промъкна Бериа - въпреки напредналата си възраст, той все още разсъждаваше като малко пале. Може би недоизживяно детство? Абе, пука ми!
Бях готов за сблъсък, но за моя изненада Бериа седна на най-близката пейка и се разплака. Отидох при него.
- Какво те мъчи, тъжно и бездарно тролче? Да не си забравил пенсията на някоя пейка в градинката?
- Черната мишка ми плясна шамар.
- Защо не му отвърна?
- Защото съм пъзльо. Уж съм висшист, даже уроци преподавам, а кой където ме хване ме прави на "две стотинки". Не мога да се примиря и само се комплексирам. Речникът ми е беден. Едни и същи заучени реплики си дрънкам, а други не ми хрумват.
С гръм и трясък влязох вътре.
- Абе вие защо тормозите старчето?
Всички онемяха.
- Той не е старче. - викна истеричната Поетеса. - От ден на ден се разхубавява.
- Хихихихи! - изкефи се Клика. - Лудо маце!
- Луда, ама хубава. - включи се накрая Нетко Звездата. - Аз съм влюбен в нея и ще я браня дори с последния си постинг.
- Я млъквайте! - отекна пискливото гласче на Черната мишка. - Когато Шерифът говори, вие ще мълчите!
Този мазник явно си въобразяваше, че с четкане ще ме омилостиви. Душата ми леко се размекна от този реверанс, но бързо се съвзех. Отпускането във вражеска територия е опасно.
Вместо това зачесах подмазвача:
- Защо си ударил Бериа? Знаеш ли колко безутешно плачеше? За малко да ми дожалее.
- Той пък ме нарече Белчо, а аз мразя бялото.
- Млък! Ако пак направиш нещо подобно, ще ти резна една модерация и да видим как ще се обаждаш.
Обстановката бе тягостна, но това е нормално в присъствието на толкова нечистиви тролове.
Караницата ми даде идея. Имах скрито оръжие, което отдавна не бях използвал. Името му бе "Не се сърди, човече". Извадих кутията и я разгънах на масата. Нетко Звездата пръв я видя, при което възкликна:
- Ииихиии, много шарено, бе!
Нормална реакция - луд на шарено се радва.
- Вижте сега! - рекох тежко-тежко като вещ оратор. - Или ще играете на тази игра, или под строй заминавате в кауша. Избирайте!
- Мъ, как се играе? - кокетно попита Поетесата.
Обясних правилата. Всички седнаха около масата, а аз тихомълком се изнесох.
От тогава минаха години, но троловете все още играят. Малко са променили идеята, превръщайки "Не се сърди, човече" в "Разсърди се повече". Но важното е зарчетата да летят.
Междувременно предупредих Светата Модерация за тролските планове и Свещеният постинг бе преместен на сигурно място. Даже ме наградиха с орден "Тарикат-Тежкар Първа степен". Още го нося с гордост.


Тагове:   битка,   постинг,   свещен,


Гласувай:
132
98



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sherif
Категория: Забавление
Прочетен: 670318
Постинги: 35
Коментари: 1467
Гласове: 9198
Архив